Генеративни органи на цветните растения - Плод
Плодът осигурява съхраняването и разпространяването на семената и е характерен само за цветните растения. След двойното оплождане, стените на завръза заедно със семената в него се развиват в плод.
Плодовете са напълно развити и съзрели завръзи, които съдържат едно или повече семена
Плодът се състои се от:
- перикарп (околоплодник, околоплодна стена) - развива се от стените на завръза; понякога освен стените на завръза в образуването на перикарпа участват и други цветни части, като цветно легло, цветна тръбица и др., и
- семена (едно или много) разположени в него.
В перикарпа обикновено се разграничават три слоя:
- екзокарп - външен слой
- мезокарп - среден слой
- еднокарп - вътрешен слой
Например, костилковият плод на прасковата е едносеменен плод с тънък екзокарп, добре развит сочен мезокарп и твърд ендокарп (костилката).
Класификация на плодовете
За класифициране на плодовете се използват признаци като: структура на плодника, брой на плодниците участвали в образуването на плода, начин на отваряне на плодовете, консистенция на перикарпа и др.
В зависимост от броя на плодниците участвали в образуването на плода, различаваме:
- Прости плодове - развиват се от цвят с един плодник (апокарпен или ценокарпен)
- Сборни плодове - развиват се от цвят с много плодници (апокарпен)
- Съставни плодове - завръзите на цветовете на цялото сгъстено съцветие срастват заедно и образуват един плод (ананас)
Простите плодове са образувани от цвят с един плодник
Според консистенцията на перикарпа се подразделят на:
- прости плодове със сочен перикарп
прости плодове със сух перикарп
Прости плодове със сочен перикарп
Костилков - сочен плод с тънък екзокарп, добре развит месест мезокарп и твърд ендокарп (костилката) обграждащ едно семе (праскова, слива, череша, вишня, авокадо, маслини). Костилковият плод може да бъде еднокостилков или многокостилков (мечо грозде, зърнастец, драка). В редки случаи перикарпът е сух (драка).
Ягода - многосеменен плод при който целия перикарп е сочен с изключение на тънкия екзокарп (домат, грозде, киви, боровинки). Плодът на пипера е куха ягода.
Лимоновидна ягода – разновидност на ягодата; многосеменен плод, чийто екзокарп е с етеричномаслени вместилища, мезокарпът е бял и гъбчест, а ендокарпът - сочен и месест (цитрусови плодове - портокал, лимон).
Тиквовидна ягода – многосеменен плод със сочни ендокарп и мезокарп, и повече или по-малко твърд екзокарп (тиква, диня, краставица, пъпеш).
Ябълка - сочен плод, образуван от плодник с долен завръз, с участието на всички цветни части (стените на завръза, цветната тръбица и цветното легло); ендокарпът е хрущялен (при ябълката) или вдървесинен (при крушата), мезокарпът е месест, екзокарпът - тънък. Характерен за семковите овощни видове (ябълка, круша, дюля).
Прости плодове със сух, отварящ се перикарп
Мехунка - многосеменен плод със сух перикарп, образуван от плодник от един плодолист; отваря се отгоре надолу по шева на срастване на плодолиста (ралица, асклепиас); едногнезден плод.
Боб - многосеменен плод със сух перикарп образуван от плодник от един плодолист; отваря се отгоре надолу на две половинки по шева на срастване и по средната жилка на плодолиста (фасул, грах, салкъм, фъстък); едногнезден плод.
Шушулка – многосеменен, двугнезден плод със сух перикарп, образуван от плодник от два плодолиста; отваря се отдолу нагоре по шевовете на срастване на две половинки, между които остава лъжлива преграда със семената. Когато шушулката е дребна и дължината й не превишава повече от 2 пъти широчината, тя се нарича шушулчица. Среща се при растенията от сем. Зелеви. Когато шушулката се разпада на неотварящи се многосеменни дялове се нарича членеста шушулка.
Кутийка - многосеменен плод със сух перикарп, отварящ се по различен начин (по шевовете на срастване на плодолистите, с капаче, отворчета, зъбчета и пр.); едногнезден или многогнезден плод (памук, татул, мак, лале).
Прости плодове със сух, неотварящ се перикарп
Зърно - едносеменен, неотварящ се плод, с твърд перикарп прилепнал плътно към семенната обвивка и изглежда сраснал с нея (царевица, пшеница, ориз, овес).
Семка / плодосемка - едносеменен, неотварящ се плод с кожест или вдървесинен перикарп, ясно отделен от семето (слънчоглед); Често в горния си край има хвърчилка от власинки (глухарче и други видове от сем. Сложноцветни).
Орех - едносеменен, неотварящ се плод с твърд или кожест перикарп. Когато е дребен се нарича орехче. Понякога е обхванат частично или изцяло от купула - обвивка, най-често образувана от срастване на прицветни листа (лешник, дъб, кестен, бук).
Жълъд - орех с кожест перикарп, обхванат частично от паничковидна купула образувана от срастването на прицветници (дъб).
Крилатка - орехче снабдено с крилат израстък, спомагащ за разпространяването му (ясен, явор, бреза).
Дробни плодове - разпадат се на сухи, едносеменни или многосеменни неотварящи се дялове (мерикарпи), чийто брой е равен на броя на плодолистите образували плодника (ружа, горски слез, бабини зъби и др.). Дробни плодове са двойната крилатка (явор), двойна семка (морков, копър и другите видове от сем. Сенникоцветни).
Ценобий - дробен плод образуван от плодник от два плодолиста, разпадащ се на четири едносеменни орехчета; характерен е за видовете от сем. Устноцветни и сем. Грапаволистни.
Сборните плодове се образуват от цвят с много плодници
След оплождането, завръзите на всички плодници на цвета нарастват и формират плодове, които се подреждат в кръг или спираловидно около една ос. Сборните плодове могат да бъдат сочни или сухи.
Сборна мехунка - състои се от множество мехунки подредени или спирално върху удължена ос (магнолия), или в кръг върху скъсена ос (кукуряк, майски сняг, кандилка).
Сборно орехче - състои се от множество орехчета, събрани заедно (лютиче, очиболец).
Разновидности на сборното орехче са:
- ягодовидно сборно орехче - среща се при ягодата; образува се от цвят с много плодници и изпъкнало цветно легло; цветното легло впоследствие се разраства и образува месестата част на плода на ягодата, върху която са разположени множество орехчета.
- цинародий - среща се при шипката; образува се от цвят с много плодници и вдлъбнато цветно легло (хипантий), което впоследствие се разраства и обхваща орехчетата.
Сборна костилка - множество костилкови плодчета разположени заедно (малина, къпина)
Съставните плодове се образуват от срастването на завръзите на всички цветове на едно съцветие в един плод
Завръзът на всеки цвят се слива със съседните завръзи от съцветието в процеса на нарастването си в резултат на което се образува един общ плод (ананас).
Разпространяване на семената и плодовете
Семената трябва да се разпространят до място благоприятно за покълването им. Те имат най-голям шанс да оцелеят и да развият ново растение, ако са разнесени възможно най-далеч от майчиното растение.
Начини на разпространяване на семената и плодовете:
- Автохория - самостоятелно разпространяване;
- Анемохория - с помощта на вятъра;
- Зоохория - с помощта на животни;
- Хидрохория - с помощта на водата;
- Антропохория - с участието на хората.
Автохория - самостоятелно разпространяване на семената
При него разсейването на семената или плодовете е на къси разстояния. То не е особено ефективно и съответно не е особено широко разпространено; понякога се съчетава с други методи на разпространяване.
Осъществява се посредством:
- изсипване на семената от разтварящия се плод около майчиното растение (лале, крем, конски кестен); семената падат под собствената си тежест (барохория);
активно изхвърляне на семената на известно разстояние от майчиното растение, при докосване на узрелите плодове (балохория); наблюдава се при луда краставица, слабонога;- хигроскопични движения на плодовете (часовниче, трицветна теменуга);
Анемохория - разпространяване на семената и плодовете чрез вятъра
Семената на тези растения са или много леки и лесно се разнасят от вятъра (орхидеи) или имат различни приспособления (крилца, хвърчилка от власинки), които им позволяват по-дълго да се задържат във въздуха (глухарче, топола, ясен, явор). Понякога вятърът разнася цялото растение (ветрогон, вълмо), като същевременно разсейва семената му. Анемохорията е най-разпространения метод на разсейване на семената.
Зоохория - разпространяване на семената и плодовете с помощта на животни
Бива:
-- ендозоохория - при нея животни или птици изяждат плодовете, семената преминават през храносмилателната им система без да се увреждат, след което се разсейват с екскрементите. Тези растения обикновено имат сочни плодове.
-- мирмекохория - семената на тези растения се разнасят от мравките и обикновено имат сочни 
израстъци (карункули, арилуси) богати на масла, които мравките ядат.
-- екзозоохория - при нея плодовете и семената са снабдени с кукички, четинки, шипове и други приспособления с които се прикрепват към животните (репей, лепка, наумка, казашки бодил, див морков). Около 1/10 част от цветните растения се разпространяват така (включително и антропохорно).
-- синзоохория - наблюдава се в случаите когато животните складират семена и плодове и част от тях се разпръскват по пътя;
Хидрохория - разпространяване на семената и плодовете с помощта на водата
По този начин се разпространяват семената на много водни и блатни растения. Обикновено те са снабдени с различни приспособления изпълнени с въздух и понасят продължителен престой във вода без да се увреждат (лаваница, стрелолист, кокосова палма, бърдуче).
Антропохория - разпространяване на семената и плодовете с помощта на човека
Свързано е с дейността на човека, при което съзнателно (културни и декоративни растения - домати, чушки, картофи, тютюн) или несъзнателно (транспорт, дрехи, оръдия на труда - водна чума, злолетница, татул) хората разнасят плодове и семена.