Клетка - Ендоплазмена мрежа
Ендоплазмена мрежа (ЕМ): компартменизира клетката
Ендоплазмената мрежа изпълва вътрешността на еукариотната клетка. Представлява обширна система от взаимно свързани, силно разклонени цистерни и канали, започващи от ядрото и достигащи до плазмалемата. Цистерните и каналите са изградени от плазмени мембрани без свободни краища и с около 4 nm лумен между тях. Тези цистерни и канали сепарират вътрешността на клетката на зони, канализирайки движението на молекулите в тях и осигурявайки повърхност за синтез на липиди и някои протеини. ЕМ е продължение на външната мембрана на ядрото.
ЕМ бива два типа:
- зърнеста ЕМ - с прикрепени рибозоми по нея
- гладка ЕМ – няма прикрепени рибозоми по нея
Видът и степента на развитие на ЕМ варира силно от клетка до клетка и зависи от типа на клетката, метаболитичната й активност и стадия и на развитие. Ендоплазмените мембрани са в непрекъсната динамика и постоянно променят своята форма и разположение.
Зърнеста ЕМ
Изградена е основно от цистерни и главната й функция е синтеза и съхраняване на протеини, които ще бъдат експортирани навън от клетката. В районите където се извършва синтеза на протеини мембраните на ЕМ са обилно покрити с рибозоми и изглеждат зърнести.
Синтезираните от рибозомите протеини преминават през мембраната във вътрешността на цистерните и от там чрез транспортни мехурчета се предвижват до вътрешната повърхност на плазмалемата, откъдето се освобождават навън от клетката.
Гладка ЕМ
Има тубуларна структура с малко количество рибозоми. Мембраните й съдържат множество ензими, които катализират синтеза на различни карбохидрати и липиди (фосфолипиди, масла, стероиди, секс хормони). Клетките, които извършват интензивна липидна синтеза, имат силно развита гладка ЕМ - например клетките на черния дроб, мозъка и пр. В черния дроб ензими от гладката ЕМ участват в детоксикацията на лекарства и отрови, а също и в обмяната на въглехидратите - в превръщането на гликогена до глюкоза.
Синтезираните липиди от гладката ЕМ се освобождават в цитозола като мастни капки. Те са повече или по-малко сферични структури, неоградени с плазмена мембрана и се наричат сферозоми. Сферозомите са особено изобилни в клетките на плодовете и семената. Около 45% от теглото на семената на слънчогледа, сусама, фъстъка, лена се дължи на съдържащите се в тях масла. Липидите осигуряват енергия и са източник на въглерод за поникващите растения.
ЕМ на съседните растителни клетки е свързана посредством цитоплазмени нишки, наричани плазмодезми. Те пресичат клетъчните стени и играят важна роля в комуникацията на клетките.