Клетка - Микротелца
Лизозоми и микротелца
Лизозомите и микротелцата са мехурчета, които съдържат различни ензими. Изолирането на тези ензими в мехурчета защитава останалата част на клетката от нежелана химична активност.
Лизозоми: вътреклетъчните смилателни центрове
Лизозомите представляват мехурчета, отделяни от апарата на Голджи. Те съдържат хидролитични ензими (над 40 на брой), които катализират бързото разграждане на протеини, нуклеинови киселини, полизахариди, липиди и пр. Представляват “стомахa” на клетката и извършват вътрешно клетъчното разграждане на веществата. Хидролитичните ензими на лизозомите функционират в силно кисела среда.
Лизозомите още:
- разграждат старите органели, като рециклират техните молекули и освобождават място за новообразуваните. Например митохондриите в клетките на някои тъкани биват заменяни с нови на всеки десет дни.
- участват в елиминирането на други клетки, които клетката е погълнала чрез фагоцитоза. Например, белите кръвни клетки използват лизозоми за разрушаване на фагоцитирани от тях бактериалните клетки.
- участват в т.н. "програмирана смърт на клетките” - процес при който протопласта на клетки, генетично програмирани да умрат (например склеренхимни и коркови клетки при растенията), бива разрушаван отвътре от техните лизозоми.
Механизъм на действие: лизозомите се сливат с транспортните мехурчета, хранителните вакуоли и всички останали мембранно заградени отпадъци. В новополученото мехурче освобождават ензимите си и разграждат намиращите се вътре материали до съставните им мономери.
Микротелца
Еукариотната клетка съдържа множество ензими-съдържащи мехурчета, ограничени от единични мембрани, наричани микротелца. Транспортирането на ензимите в микротелца е един от принципните начини, по който еукариотните клетки организират своя метаболизъм. 
Микротелцата са с диаметър около 1-2 μm.
Към микротелцата на растителните клетки спадат:
- пероксизоми - сферични микротелца, с диаметър 0.5-1.5 μm. Имат грануларна вътрешна структура и могат да съдържат централна кристална структура с форма на диамант, изградена от протеин. Нямат вътрешни мембрани. В листата на растенията са тясно свързани с работата на хлоропластите и митохондриите и играят важна роля при фотодишането. Притежават способността да разграждат водородния прекис (оттам и името пероксизоми), отделящ се като страничен продукт от дейността на клетката. Водородният прекис е опасен за клетката поради високата си реактивоспособност.
- глиоксизоми - съдържат ензими, които трансформират мазнините до захароза по време на покълването на много семена.